ЕВРОПЕЙСКОТО ЗНАМЕ
Европейското знаме се състои от 12 златни звезди в кръг на син фон. Звездите символизират идеала за единство, солидарност и хармония сред народите в Европа.
Броят на звездите няма нищо общо с броя на държавите членки, въпреки че кръгът е символ на единството.
История на европейското знаме
Историята на знамето започва още през 1955 г. Съветът на Европа — който защитава човешките права и подпомага европейската култура — приема настоящия дизайн за собствена употреба.
През следващите години Съветът на Европа насърчава нововъзникващите европейски институции също да приемат знамето.
През 1983 г. Европейският парламент приема знамето. През 1985 г. то е прието от всички лидери на ЕС като официална емблема на Европейския съюз (по това време наричан Европейските общности). Сега всяка европейска институция има своя собствена емблема.
Използване на символа на ЕС от трети страни
Изтегляна на европейското знаме
Ниска резолюция Висока резолюция Векторно изображение Нормално цветово възпроизвеждане
(27 Kb)
(1.71 Mb)
(39 Kb)Възпроизвеждане в 2 цвята бял и син
(17 Kb)
(1.59 Mb)
(39 Kb)Възпроизвеждане в черно и бяло
(19 Kb)
(3.29 Mb)
(38 Kb)- Графични указания за изобразяване на европейското знаме
- ЕС в слайдове
- Получатели на средства от ЕС – използване на емблемата и логото на ЕС
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ХИМ
Мелодията, която символизира ЕС, е от Деветата симфония, композирана през 1823 г. от Лудвиг Ван Бетховен, когато той съставя музиката към "Одата на радостта", лирическите стихове на Фридрих фон Шилер от 1785 г.
Химнът символизира не само Европейския съюз, но също и Европа в по-широк смисъл. Поемата "Ода на радостта" изразява идеалистичната представа на Шилер за братство между всички хора — представа, която Бетховен споделя.
През 1972 г. Съветът на Европа приема мелодията на Бетховен "Ода на радостта" за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на ЕС за официалния химн на Европейския съюз.
Без думи, на универсалния език на музиката, този химн изразява европейските идеали за свобода, мир и солидарност.
Европейският химн няма за цел да замени националните химни на държавите от ЕС, а по-скоро да възхвалява ценностите, които те споделят.
Европейският химн няма за цел да замени националните химни на държавите от ЕС, а по-скоро да възхвалява ценностите, които те споделят.
Изтегляне на европейския химн [5 MB] (02:07)
Химнът се изпълнява от Младежкия духов оркестър на Европейския съюз под диригентството на . Записан е през 1994 г. в Teatro da Trindade, Лисабон. Музикален аранжимент — Херберт фон Караян.*
*Всички права на създателя и собственика на творбата са запазени.
Изтегляния
ЕС в слайдове
Основоположниците на ЕС
Следните далновидни лидери са вдъхновили създаването на Европейския съюз, в който живеем днес. Без тяхната енергия и мотивация не бихме живели в сферата на мира и стабилността, които приемаме за даденост.
Химнът се изпълнява от Младежкия духов оркестър на Европейския съюз под диригентството на . Записан е през 1994 г. в Teatro da Trindade, Лисабон. Музикален аранжимент — Херберт фон Караян.*
*Всички права на създателя и собственика на творбата са запазени.
Изтегляния
ЕС в слайдове
ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Основоположниците на ЕС
Следните далновидни лидери са вдъхновили създаването на Европейския съюз, в който живеем днес. Без тяхната енергия и мотивация не бихме живели в сферата на мира и стабилността, които приемаме за даденост.
От борци в съпротивата до адвокати, основоположниците са били група от различни хора с еднакви идеали: мирна, обединена и просперираща Европа.
Освен основоположниците, описани по-долу, е имало и много други, които са работили за идеята и са вдъхновявали европейския проект. По тази причина разделът за основоположниците все още е в процес на разработка.
Конрад Аденауер
Йозеф Бех
Йохан Вилем Байен
Уинстън Чърчил
Алчиде де Гаспери
Валтер Халщайн
Сико Мансхолт
Жан Моне
Робер Шуман
Пол-Анри Спаак
Алтиеро Спинели
ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ОСНОВОПОЛОЖНИЦИТЕ
Конрад Аденауер
Йозеф Бех
Йохан Вилем Байен
Уинстън Чърчил
Алчиде де Гаспери
Валтер Халщайн
Сико Мансхолт
Жан Моне
Робер Шуман
Пол-Анри Спаак
Алтиеро Спинели
ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ОСНОВОПОЛОЖНИЦИТЕ
1945 - 1959
Мирна Европа-началото на сътрудничеството
Европейският съюз е създаден, за да се сложи край на честите и кървави войни между съседи, чиято кулминация е Втората световна война. От 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските страни икономически и политически, за да гарантира траен мир.
Шестте страни основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. През 50-те години на 20-ти век в центъра на вниманието е Студената война между Изтока и Запада. Протестите срещу съветския режим в Унгария са потушени от съветски танкове през 1956 г.; а през следващата 1957 г.
Съветският съюз става лидер в космическата надпревара, когато изстрелва първия космически спътник - „Спутник 1“. Също през 1957 г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) или „Общия пазар“.
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
1960 - 1969
"Бурните 60" - период на икономически растеж
През 60-те години на 20-ти век се появява „младежката култура“, с групи като Бийтълс, привличащи огромни тълпи тийнейджъри където и да се появят, а това допринася за стимулиране на културната революция и за увеличаване на различията между поколенията. Периодът е благоприятен за икономиката, благодарение и на факта, че страните от ЕС спират да налагат мита при търговията помежду си. Те се споразумяват също за съвместен контрол над производството на храни, така че всички имат достатъчно храна, а скоро дори се появява излишък от селскостопанска продукция. Май 1968 г. остава в историята със студентските бунтове в Прага и много промени в обществото и поведението се асоциират с т. нар. „поколение '68“.
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
1970 - 1979
Разрастваща се общност-първото разширяване
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г., увеличавайки броя на страните членки до девет. Кратката, но ожесточена арабско-израелска война през октомври 1973 г. води до енергийна криза и икономически проблеми в Европа.
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г., увеличавайки броя на страните членки до девет. Кратката, но ожесточена арабско-израелска война през октомври 1973 г. води до енергийна криза и икономически проблеми в Европа.
Краят на последните крайнодесни диктаторски режими в Европа настъпва със свалянето на режима на Саласар в Португалия през 1974 г. и смъртта на генерал Франко в Испания през
1975 г.
1975 г.
Регионалната политика на ЕС започва да прехвърля огромни суми за създаване на работни места и инфраструктура в по-бедните райони. Европейският парламент засилва влиянието си в делата на ЕС и през 1979 г. всички граждани за пръв път могат да избират депутатите в него пряко.
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
1980 - 1989
Променящото се лице на Европа-падането на Берлинската стена
Имената на полския профсъюз „Солидарност“ и неговия ръководител Лех Валенса стават познати на всички в Европа и по света след стачките в корабостроителницата в Гданск през лятото на 1980 г. През 1981 г. Гърция става 10-ият член на ЕС, а след 5 години в него влизат и Испания и Португалия. През 1987 г. е подписан Единният европейски акт.
Това е договор, служещ за основа на мащабна 6-годишна програма, насочена към решаване на проблемите със свободната търговия в рамките на ЕС, като по този начин се създава „единния пазар“.
Голяма политическа промяна настъпва на 9 ноември 1989 г., когато Берлинската стена е съборена и границата между Източна и Западна Германия е отворена за пръв път от 28 години. Това води до обединението на Германия през октомври 1990 г.
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
1990 - 1999
Европа без граници
С рухването на комунизма в Централна и Източна Европа европейците стават по-близки съседи. През 1993 г. е завършено изграждането на единния пазар с „четирите свободи“ на движение на стоки, услуги, хора и пари. 90-те години на 20-ти век са десетилетието на два договора – Договорът от Маастрихт за Европейския съюз през 1993 г. и Договорът от Амстердам през 1999 г.
Хората са загрижени за опазването на околната среда, а също и за това как европейците могат да действат заедно по въпросите на безопасността и отбраната. През 1995 г. в ЕС влизат три нови членки: Австрия, Финландия и Швеция.
Малко селце в Люксембург дава името си на „Шенгенските“ споразумения, които постепенно позволяват на хората да пътуват без проверки на паспортите по границите. Милиони млади хора учат в чужбина с помощта на ЕС. Комуникациите са улеснени, тъй като все повече хора започват да използват мобилни телефони и интернет.
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
2000 — 2009 г.
По-нататъшно разрастване
Еврото е новата валута за много европейци. Датата 11 септември 2001 г. става синоним на „Войната срещу тероризма“, след като отвлечени самолети се блъскат в сгради в Ню Йорк и Вашингтон. Страните от ЕС започват по-тясно сътрудничество в борбата с престъпността.
Политическите разделения между Източна и Западна Европа най-накрая са обявени за преодолени, когато цели 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г., последвани от други две през 2007 г.
През септември 2008 г. глобалната икономика е покосена от финансова криза, което довежда до по-тясно икономическо сътрудничество между държавите от ЕС. Договорът от Лисабон е ратифициран от всички държави от ЕС преди влизането му в сила на 1 декември 2009 г. Той осигурява на ЕС модерни институции и по-ефективни работни методи.
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
ПОВЕЧЕ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
2010 г. - до наши дни
Десетилетие на възможности и предизвикателства
Новото десетилетие започва със сериозна икономическа криза, но и с надежда, че инвестициите в нови зелени и благоприятни за климата технологии, и по-тясното европейско сътрудничество ще доведат до траен растеж и благосъстояние...OP+
Прочети повече за десетилетието
2010 г. – до наши дни
Structural Funds 2014-2020 (ERDF and ESF) eligibility
https://cohesiondata.ec.europa.eu/