СЪДИЛИЩА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съдебната система на Европейския съюз (ЕС) се състои от три стълба: Съда на Европейските общности, Общия съд и специализирани съдилища в специфични области

Тези съдилища на ЕС гарантират, че се спазва тълкуването и прилагането на правото на ЕС.

Съдът на Европейския съюз (който понякога се нарича и Съдът на Европейските общности), представлява най-висшият съдебен орган на ЕС. В сътрудничество със съдилищата и трибуналите на държавите-членки той гарантира прилагането и еднаквото тълкуване на правото на Европейския съюз. Съдът е съставен от един съдия от всяка държава-членка. 


Общият съд разглежда дела на първа инстанция, които не се прехвърлят на специализирани съдилища или директно на Съда на Европейските общности. Той също така разглежда обжалвания на решения (от първа инстанция), постановени от специализираните съдилища. Общият съд е съставен от поне един съдия от всяка държава-членка. 


Специализираните съдилища могат да се създават за специфични области. Те могат да разглеждат и да се произнасят по дела от първа инстанция, с възможност за обжалване пред Общия съд.

Седалищата на съдилищата на ЕС се намират в Люксембург и представляват многоезични институции. Всеки от официалните езици на ЕС може да бъде език на дадено съдебно дело. 


Съдилищата на ЕС са длъжни да спазват принципа на многоезичието поради необходимостта да комуникират със страните по производството и освен това трябва да гарантират, че тяхната съдебна практика се разпространява във всички държави-членки.

Трябва да се има предвид, че прилагането на правото на ЕС не е задача единствено на съдилищата на ЕС: съдилищата и трибуналите на държавите-членки също трябва да прилагат правото на ЕС. С други думи съдилищата на ЕС и на държавите-членки работят заедно за разумно и еднакво прилагане и тълкуване.

За спорове между ЕС и неговите държавни служители (например за тяхното наемане, кариера или социална сигурност) беше създаден Съдът на публичната служба, който се състои от седем съдии.

Съдът и Общият съд се подпомагат от генерални адвокати, които изготвят безпристрастни становища по определени дела преди да се вземе решение.

Съдът на Европейския съюз не трябва да се бърка с Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). ЕСПЧ не е съд на ЕС, а беше създаден в рамката на Съвета на Европа съгласно Европейската конвенция за правата на човека, за да осигури зачитане на правата и свободите, гарантирани от тази конвенция. При все това съдебната практика, развита от Европейския съд по правата на човека, може да има важно влияние върху правото на ЕС, тъй като основните права, гарантирани от Европейската конвенция, представляват и основни принципи от правото на ЕС.

Тази страница се поддържа от Европейската комисия. Информацията на тази страница не отразява задължително официалната позиция на Европейската комисия. 


Комисията не поема никаква отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. За да се запознаете с правилата относно авторското право за страниците на ЕС, моля прочетете правната информация...OP+


СЪДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Palais de la Cour de Justice
Boulevard Konrad Adenauer
Kirchberg
L-2925 Luxembourg

Luxembourg
Тел: +352 4303 1
Факс: +352 4303 2600
За контакти


Съдът тълкува правото на ЕС, за да гарантира, че то се прилага по еднакъв начин във всички държави от Съюза. Той също така урежда правни спорове между правителства от ЕС и институции на Съюза. Отделни лица, предприятия или организации също могат да сезират Съда, ако смятат, че правата им са нарушени от някоя институция на ЕС.

Състав
В състава на Съда влиза по един съдия от всяка държава от ЕС.

Съдът се подпомага от девет „генерални адвокати‟, чиито задължения са да представят заключения по делата, заведени в Съда. Те трябва да правят това публично и безпристрастно.

Всички съдии и генерални адвокати се назначават за мандат от шест години, който може да бъде подновен. Правителствата на държавите от ЕС се договарят относно назначенията.

За да помогне на Съда да се справи с големия брой дела и да предложи на гражданите по-добра правна защита, Общият съд се занимава с делата, заведени от частни лица, предприятия и някои организации, както и с делата в областта на конкурентното право.

Съдът на публичната служба на ЕС се произнася по спорове между Европейския съюз и неговите служители.

Видове дела
Съдът взема решения по заведените дела. Петте най-често срещани видове дела са:

1. Процедура за преюдициално заключение
Задължение на националните съдилища във всяка държава от ЕС е да следят за правилното прилагане на законодателството на Съюза в съответната държава. Съществува обаче риск съдилищата в различните държави да тълкуват законите на ЕС по различен начин.

За да се избегне това, съществува „процедура за преюдициално заключение”. Ако даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, той може — а понякога трябва — да поиска съвет от Съда на ЕС. Този съвет се нарича „преюдициално заключение“.

2. Процедура при неизпълнение на задължение
Комисията може да започне такава процедура, ако счита, че някоя държава членка не изпълнява задълженията си съгласно правото на ЕС. Подобна процедура може да бъде започната и от друга държава от ЕС.

И в двата случая Съдът разглежда обвиненията и излиза с решение. Ако според решението държавата не е изпълнила свое задължение, тя трябва незабавно да го направи. Ако Съдът сметне, че държавата не е изпълнила неговото решение, той може да наложи глоба.

3. Искове за отмяна
Ако някоя държава членка, Съветът, Комисията или (при определени обстоятелства) Парламентът решат, че определен закон на ЕС е незаконен, те могат да поискат Съдът да го отмени.

Тези „искове за отмяна” могат да се използват и от частни лица, които искат Съдът да прекрати действието на определен закон, засягащ ги пряко и неблагоприятно в качеството им на физически лица.

Ако Съдът смята, че приемането на въпросния закон е било неправилно или правното му обосноваване с Договорите е неправилно, той може да го обяви за нищожен.

4. Искове за установяване на бездействие
Договорът изисква от Парламента, Съвета и Комисията да вземат решения при определени обстоятелства. Ако те не направят това, държави членки, други институции на Общността и (при определени условия) частни лица или предприятия могат да подадат жалба до Съда с цел официално регистриране на това бездействие.

5. Преки искове
Всяко физическо лице или предприятие, на което е нанесена щета в резултат от действие или бездействие на Общността или на нейни служители, може да подаде иск за обезщетение пред Общия съд.

Как се разглеждат делата
По всяко дело, което е заведено в Съда, се назначават съдия и генерален адвокат.

Делата се обработват на два етапа — писмен и устен.

1. Писмен етап

Първо, всички замесени страни предават писмено становище на съдията, отговарящ за делото. След това съдията изготвя резюме на тези становища и правния контекст на делото.

2. Устен етап
Вторият етап е откритото съдебно заседание. В зависимост от сложността на делото заседанието може да бъде проведено пред състав от 3, 5 или 13 съдии или пред целия Съд. 
По време на заседанието адвокатите на страните по делото представят случая пред съдиите и генералния адвокат, които могат да им задават въпроси.

После генералният адвокат представя своето заключение. След това съдиите заедно обсъждат делото и произнасят своето решение.

От генералните адвокати се изисква да дават мнението си по дело само ако Съдът смята, че то повдига нов правен въпрос. Съдът не е задължен да се съобрази със заключението на генералния адвокат.

Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се прочитат на глас на открити заседания. Кадри от заседания често се предават по телевизията (Европа по сателит ).

Процедурата за провеждане на заседания в Общия съд е подобна с изключение на факта, че не се представя заключение от генерален адвокат...OP+


Съд на Европейския съюз
Представяне на Европейския съюз
Общ съд
Съд на публичната служба
Членове (Общ съд)

Членове (Съд на Европейските общности)