- Съдът тълкува правото на ЕС, за да гарантира, че то се прилага по еднакъв начин във всички държави от Съюза.
- Той също така урежда правни спорове между правителства от ЕС и институции на Съюза.
- Отделни лица, предприятия или организации също могат да сезират Съда, ако смятат, че правата им са нарушени от някоя институция на ЕС.
В състава на Съда влиза по един съдия от всяка държава от ЕС.
Съдът се подпомага от девет „генерални адвокати‟, чиито задължения са да представят заключения по делата, заведени в Съда. Те трябва да правят това публично и безпристрастно.
Всички съдии и генерални адвокати се назначават за мандат от шест години, който може да бъде подновен. Правителствата на държавите от ЕС се договарят относно назначенията.
За да помогне на Съда да се справи с големия брой дела и да предложи на гражданите по-добра правна защита, Общият съд се занимава с делата, заведени от частни лица, предприятия и някои организации, както и с делата в областта на конкурентното право.
Съдът на публичната служба на ЕС се произнася по спорове между Европейския съюз и неговите служители.
Видове дела
Съдът взема решения по заведените дела. Петте най-често срещани видове дела са:
- искания за преюдициални заключения — когато национални съдилища отправят до Съда молба за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС
- искове относно неизпълнение на задължение— подадени срещу правителства от ЕС поради неприлагане на правото на Съюза
- искове за отмяна — срещу закони на ЕС, за които се смята, че нарушават Договорите на Съюза или основни права
- искове за установяване на бездействие — срещу институции на ЕС затова, че не са взели решения, изисквани от тях
- преки искове — подадени от частни лица, предприятия или организации срещу решения или действия на ЕС.
Задължение на националните съдилища във всяка държава от ЕС е да следят за правилното прилагане на законодателството на Съюза в съответната държава. Съществува обаче риск съдилищата в различните държави да тълкуват законите на ЕС по различен начин.
За да се избегне това, съществува „процедура за преюдициално заключение”. Ако даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, той може — а понякога трябва — да поиска съвет от Съда на ЕС. Този съвет се нарича „преюдициално заключение“.
2. Процедура при неизпълнение на задължение
Комисията може да започне такава процедура, ако счита, че някоя държава членка не изпълнява задълженията си съгласно правото на ЕС. Подобна процедура може да бъде започната и от друга държава от ЕС.
И в двата случая Съдът разглежда обвиненията и излиза с решение. Ако според решението държавата не е изпълнила свое задължение, тя трябва незабавно да го направи. Ако Съдът сметне, че държавата не е изпълнила неговото решение, той може да наложи глоба.
3. Искове за отмяна
Ако някоя държава членка, Съветът, Комисията или (при определени обстоятелства) Парламентът решат, че определен закон на ЕС е незаконен, те могат да поискат Съдът да го отмени.
Тези „искове за отмяна” могат да се използват и от частни лица, които искат Съдът да прекрати действието на определен закон, засягащ ги пряко и неблагоприятно в качеството им на физически лица.
Ако Съдът смята, че приемането на въпросния закон е било неправилно или правното му обосноваване с Договорите е неправилно, той може да го обяви за нищожен.
4. Искове за установяване на бездействие
Договорът изисква от Парламента, Съвета и Комисията да вземат решения при определени обстоятелства. Ако те не направят това, държави членки, други институции на Общността и (при определени условия) частни лица или предприятия могат да подадат жалба до Съда с цел официално регистриране на това бездействие.
5. Преки искове
Всяко физическо лице или предприятие, на което е нанесена щета в резултат от действие или бездействие на Общността или на нейни служители, може да подаде иск за обезщетение пред Общия съд.
Как се разглеждат делата
По всяко дело, което е заведено в Съда, се назначават съдия и генерален адвокат.
Делата се обработват на два етапа — писмен и устен.
1. Писмен етап
Първо, всички замесени страни предават писмено становище на съдията, отговарящ за делото. След това съдията изготвя резюме на тези становища и правния контекст на делото.
2. Устен етап
Вторият етап е откритото съдебно заседание. В зависимост от сложността на делото заседанието може да бъде проведено пред състав от 3, 5 или 13 съдии или пред целия Съд. По време на заседанието адвокатите на страните по делото представят случая пред съдиите и генералния адвокат, които могат да им задават въпроси.
После генералният адвокат представя своето заключение. След това съдиите заедно обсъждат делото и произнасят своето решение.
От генералните адвокати се изисква да дават мнението си по дело само ако Съдът смята, че то повдига нов правен въпрос. Съдът не е задължен да се съобрази със заключението на генералния адвокат.
Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се прочитат на глас на открити заседания. Кадри от заседания често се предават по телевизията (Европа по сателит
).Процедурата за провеждане на заседания в Общия съд е подобна с изключение на факта, че не се представя заключение от генерален адвокат...OP+
